12. Методи за защита на металите от корозия

12. Методи за защита на металите от корозия

         Основните направления са 4

1.    Конструкционни решения в антикорозионно отношение. Това включва подходящ подбор на конструкционните елементи и подходящо конструктивно оформление на изделието

2.    Методи за въздействие върху работната среда на метала. Това са органична група методи тъй като върху средата не винаги може да се въздейства. Целта е да се намали съдържанието на окислителя в средата при химичен механизъм или концентрацията на деполяризатора при очакван електрохимичен механизъм. Върху средата може да се повлияе чрез добавяне в нея на в-ва забавящи скоростта на корозионния процес. Тези в-ва се наричат инхибитори на корозията и са приложими само в случаите, когато средата е с относително малък и постоянен обем. Инхибиторите имат адсорбационен механизъм на защита. Те се адсорбират върху анодните, катодните участъци или върху цялата повърхност и по този начин забавят протичането на анодната, катодната или и двете реакции в корозионния галваничен елемент.

3.    Въздействие върху метала – с прилагането на тази група методи се цели преодоляването на електрохимичнаа нееднородност на метала. Това може да се постигне като на цялата защитавана повърхност се зададе от външен източник на постоянен ток един общ потенциал или като към защитаваната конструкция се присъедини метал – протектор, чийто потенциал е по – отрицателен от потенциала на всички точки от защитаваната повърхност. От тези два способа се реализира електрохимична защита на метала. При варианта на електрохимична защита с външен източник на ел.ток на защитаваната метална повърхност се задава потенциал, който я държи в пасивно състояние – анодна защита. Другият полюс на източника се присъединява към метал протектор, наричан жертва. В процеса на защита този метал се разрушава. При катодния вариант на защитаваната структура се задава "-" потенциал, който не допуска йонизиране на метала. В този случай метал – протекторите се разтварят анодно. При протекторната защита умишлено се създава корозионен галваничен елемент с макро размери. При неговата работа метал протектора се разтваря анодно като по този начин генерира необходимия за защитата ток. Ограничени в приложимостта на електрохимичните методи за защита могат да бъдат от ниската електропроводимост на средата и от високата скорост на разтваряна не метал – протектора на средата.

4.    Защитно покритие изолира повърхността от въздействието на средата. Органични – масла, греси и грундове за временна защита, също така емайлове, полимерни и каучукови покрития. Неорганични – оксидни покрития, емайли и тонктреи. Оксидните покрития се получават върху металната повърхност чрез частично получаване като се размита повърхностните слоеве да изолират металната повърхност от въздействието на средата. С най – добри защитни св-ва са оксидните слоеве върху алуминии и сплави. Оксидни покрития върху стомана са с органичиен защитен период.