11. Електрохимична корозия

11. Електрохимична корозия

         Появата на вода /аква фонтан/ в една корозираща система променя механизма н корозионния процес от химичния процес към електрохимичен. За развитието на корозионния процес на електрохимичния механизъм са необходими две предпоставки : електрохимична нееднородност на метала и среда на електролит. Когато тези 2 условия са изпълнени системата метал – електролит работи като корозионен галваничен елемент. Това е структура включваща 2 съседни участъка на металната повърхност, които са разноименно натоварени. Единия относително отрицателен, другия относително положителен. Тези два участъка се поставят едновременно в контакт с р-р на електролит.

         Електролитната нееднородност на метала т.е. наличието върху неговата повърхност на участъци със различни потенциали в средата се дължи на приложените в метла напрежения, неговата структурна нееднородност или под дейстие на външни фактори. При работата на корозионния галваничен елемент протичат 3 процеса – на граничната повърхност между между по електроотрицателния участък и електролита. Йони на метала напускат кристалната решетка и преминават към обема на разтвора. Като резултат в по-електроотрицателния участък се натрупва излишък от електрони. Поставени в непосредствен контакт с "+" статично поле на съседния участък електроните преминават към него т.е. в системата протича ел.ток. Този ток се нарича корозионен и неговата големина не е мярка за скоростта на корозионния процес. Достигайки до граничната повърхност между "+" участък и електролита, електроните се свързват със частиците на разтвора наречени деполяризатори. Преминаването на електрони от метала към р-ра възпрепятства поляризирането на "+" участък и по този начин обезпечава работата на корозионния галваничен елемент.

         Деполяризатори могат да бъдат различни частици /йони, атоми, молекули/ и по – крупни образувания /колоидни частици/. Най често срещаните деполяризатори са водородния йон във силно кисели среди и кислородната молекула във слабо кисела, неутрална и алкална среда. Потенциалът на кислородния електрод остава по-положителен от този на водородния с 1.23V – за целия Ph интервал.

Металите, чиито потенциали са по – отрицателни от тези на кислородния електрод за средата, в която работят могат да кородират както с кислородна, така и с водородна деполяризация. Металите, чиито електроден потенциал е по – отрицателен от потенциала на стандартния водороден електрод в силно кисела среда кородират с водородна деполяризация.

         Металите, които имат по – положителен потенциал от този на кислорода в съответната среда не могат да кородират по електрохимичен механизъм ако в електролита не присъства друг деполяризатор с потенциал по – положителен от техния.

         Най – често срещаните случай на електрохимична корозия са :

-         атмосферна корозия при съоръжения, работещи на открито. В тези случай като електролит се отнася кондензираната на повърхността на метала влага, разтворила замърсителите на атмосферата.

-         морска корозия – електролит е морската вода

-         почвена корозия – електролит са почвите с различното си солево съдържание и влажност

-         корозия в среда на електролити – атакува технологични съоръжения

Основните фактори, които лимитират скоростта на корозионните процеси протичащи по електрохимичен механизъм са концентрацията на деполяризатори в средата. Тя нарастав под действието на разглежданите физични фактори, които предизвикват електрохимична нееднородност на метала.