11. Електрохимична корозия
Появата на вода /аква фонтан/ в една
корозираща система променя механизма н корозионния процес от химичния процес
към електрохимичен. За развитието на корозионния процес на електрохимичния
механизъм са необходими две предпоставки : електрохимична нееднородност на
метала и среда на електролит. Когато тези 2 условия са изпълнени системата
метал – електролит работи като корозионен галваничен елемент. Това е структура
включваща 2 съседни участъка на металната повърхност, които са разноименно
натоварени. Единия относително отрицателен, другия относително положителен.
Тези два участъка се поставят едновременно в контакт с р-р на електролит.
Електролитната
нееднородност на метала т.е. наличието върху неговата повърхност на участъци
със различни потенциали в средата се дължи на приложените в метла напрежения,
неговата структурна нееднородност или под дейстие на външни фактори. При
работата на корозионния галваничен елемент протичат 3 процеса – на граничната
повърхност между между по електроотрицателния участък и електролита. Йони на
метала напускат кристалната решетка и преминават към обема на разтвора. Като
резултат в по-електроотрицателния участък се натрупва излишък от електрони.
Поставени в непосредствен контакт с "+" статично поле на съседния
участък електроните преминават към него т.е. в системата протича ел.ток. Този
ток се нарича корозионен и неговата големина не е мярка за скоростта на
корозионния процес. Достигайки до граничната повърхност между "+"
участък и електролита, електроните се свързват със частиците на разтвора
наречени деполяризатори. Преминаването на електрони от метала към р-ра
възпрепятства поляризирането на "+" участък и по този начин
обезпечава работата на корозионния галваничен елемент.
Деполяризатори могат да бъдат различни
частици /йони, атоми, молекули/ и по – крупни образувания /колоидни частици/.
Най често срещаните деполяризатори са водородния йон във силно кисели среди и
кислородната молекула във слабо кисела, неутрална и алкална среда. Потенциалът
на кислородния електрод остава по-положителен от този на водородния с 1.23V – за целия Ph
интервал.
Металите,
чиито потенциали са по – отрицателни от тези на кислородния електрод за средата,
в която работят могат да кородират както с кислородна, така и с водородна
деполяризация. Металите, чиито електроден потенциал е по – отрицателен от
потенциала на стандартния водороден електрод в силно кисела среда кородират с
водородна деполяризация.
Металите, които имат по – положителен
потенциал от този на кислорода в съответната среда не могат да кородират по
електрохимичен механизъм ако в електролита не присъства друг деполяризатор с
потенциал по – положителен от техния.
Най – често срещаните случай на
електрохимична корозия са :
-
атмосферна корозия
при съоръжения, работещи на открито. В тези случай като електролит се отнася
кондензираната на повърхността на метала влага, разтворила замърсителите на
атмосферата.
-
морска корозия –
електролит е морската вода
-
почвена корозия –
електролит са почвите с различното си солево съдържание и влажност
-
корозия в среда
на електролити – атакува технологични съоръжения
Основните фактори, които лимитират скоростта на
корозионните процеси протичащи по електрохимичен механизъм са концентрацията на
деполяризатори в средата. Тя нарастав под действието на разглежданите физични
фактори, които предизвикват електрохимична нееднородност на метала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар